Учредителите: Йордан Д. Радичков

Posted Posted in учредители

Много ни е сложно да разкажем всичко за Дани. Един изключително светъл човек, готов винаги да те подкрепи. И понеже е много трудно да говорим, за наш добър приятел, ще споделим материала на Капитал за него.

А ние искаме да му кажем… Благодаря ти, Дани, че сме заедно в това приключение!

Дебютът на Радичков

25-годишният Йордан Д. Радичков за първата си книга.

 Йордан Д. Радичков © Надежда Чипева

Йордан Д. Радичков
© Надежда Чипева
Не е този, за когото си мислите. Това е псевдоним. Уточнението под линия следва публикация на разказ от Йордан Радичков преди няколко години. Но грешката е в някаква степен вярна – зад познатото първо име и фамилия не е известният български писател, а неговият внук. Двадесет и пет годишният Йордан Д. Радичков издаде тази седмица дебютен сборник с разкази - Малка човешка мелодия.

„У нас винаги е имало огромна библиотека и това да бъда заобиколен от книги и да имам постоянен достъп до тях със сигурност ми е повлияло“, разказва Дани ден след като се е завърнал от Брюксел покрай презентация в българското посолство на Klaxon Press, литературното списание, в чийто екип участва. „Но нямам никаква идея откъде е дошло желанието.“

Осъзнато то се появява, когато е на деветнадесет, студент първи курс по българска филология в Софийския университет. Преди това опитите са свързани с по-разчупени есета, които учителката му по литература поставя в гимназията. След първото в IX клас тя го спира из коридорите на 134-о училище и му казва, че не трябва да спира да пише. Това го амбицира, но минават още няколко години. „И изведнъж казах на един приятел: „Копеле, супер много искам да пиша.“ Дадох му някакви опити за разкази, които бяха доста глупави. Започна да ме пита кое какво означавало, тъй като не можеше да разбере за какво става въпрос. Това ми даде посока да пиша по-смислено, но нямам отговор защо се случило така.“ Интересите на Йордан извън писането и помагането в организацията на литературни събития са ориентирани предимно към музиката – от колекционирането на плочи до пускането им в клубове като диджей.

Писател като Йордан Радичков се ражда веднъж на столетие, казал е много важни неща за времето си.
И това всъщност ме освобождава от очаквания или желание да се сравнявам.
Научен съм да да гледам своя живот и да не се съревновавам с другите.
„Отговорите не задоволяваха освирепялото човешко любопитство, но след като селяните се вглеждаха в кротките очи на своя съсед, те биеха няколко пръчки на любопитството си, хокаха го, че е такова нахално, и то подвиваше опашка и спираше да лае настървено.“ *

Досеща се за мисъл на дядо си: като четеш много и красиви неща, иска ти се и ти да започнеш да ги правиш. При Дани читателското образование е покрай литературните класики. Казва, че баща му е имал добър усет коя книга за каква възраст е подходяща и покрай него изчита Оруел и Гогол.

„Но никога не съм имал амбиция да вървя по нечии стъпки. Никой и не го е очаквал от мен, тъй като родителите ми са либерални хора и са ми давали пълна свобода как да водя живота си – надявам се добре да съм се ориентирал в нея. Ясно е, че писател като Йордан Радичков се ражда веднъж на столетие, казал е много важни неща за времето си. И това всъщност ме освобождава от очаквания или желание да се сравнявам. Научен съм да гледам своя живот и да не се съревновавам с другите.“

Никога не е чувствал нужда да се отдалечи от това наследство, не смята, че би му попречило да се утвърди самостоятелно. „Това име е на корицата на книгата, тъй като така се казвам. Иронично е, че личността му е едновременно близко и далеч – в неговото семейство съм, но това е човек, който почина, когато бях ученик в осми клас. Така че никога не съм имал с него особено съзнателен разговор. А бих искал да го попитам за много неща – примерно дали има смисъл да пиша, кое според него би могло да звучи по-добре.“

„Вървеше по зимните улици на града, сблъскваше се с навалицата, която се пазеше да не се хлъзне по леда, гледаше кишата и на него едно такова кишаво му беше отвътре.“

Пише само когато се чувства щастлив, но винаги разказите се получават доста мрачни. С неловка усмивка казва, че в историите му става въпрос „за живота“, но след като се замисля, излизат по-конкретни теми. „Като че ли в разказите често става въпрос за липсите. Какво изпускаме в живота и защо. Донякъде смятам това за голяма част от нашето време – усещането, че нещо важно ни липсва или че го приемаме за даденост. По-скоро морални ориентири, не толкова материални неща.“

Част от приятелите му остават всъщност изненадани, че той пише – някак си екстровертното поведение и интровертните разкази са трудна за възприемане от тях комбинация. Вместо рецензия от някое доказано име в литературата на задната корица на „Малка човешка мелодия“ са включени отзиви от приятели, сред които „вече пишеш като за 12 лв“. Или поне като за награда – преди време печели приз в Бали за кратък разказ от европейски автор.

„Междувременно голямото жълто петно в кухнята на мама Ева започна да пуска все повече капки, като мелодията вече се беше дообогатила до такава степен, че съвременните музиканти биха нарекли това изкуство, биха го записали и изследвали и след това биха се опитали да го продадат евтино…“

Покрай издаването на първата си книга, четенията, за чиято организация е помагал през годините, и събирането на творби за следващия брой на Klaxon Press впечатленията му за това как се движат новите автори в България са събрани от различни ъгли. „Не ми харесва, че доста хора са посегнали към литературата с идеята да я използват като инструмент за изпъкване и казване на неща, които за авторите имат голямо значение, а за публиката никакво. Те създават едно нарочно писане, а няма как да се получи нищо качествено така. Има хора, които много искат да са забелязвани, известни и богати, а последното е най-смешно, тъй като няма пари в тази работа“, казва уверено Дани, но бързо уточнява, че талантливи млади имена не липсват, и дава за пример също наскоро издалия първа книга Светозар Георгиев – ghostdog.

„Писането го правиш за себе си, защото е въпрос на лична нужда. До каква публика ще стигне ти няма как да знаеш. Може да си най-добрият автор, но в конкретното време да няма кой да те хареса. „Аз съм писател“ и „аз съм поет“ са неща, които не трябва да казваш сам за себе си – това кой си или не си го определят читателите.“

„Малка човешка мелодия“ е на книжния пазар от Университетското издателство към Софийския университет и поредицата му „Нова проза и поезия“. Книгата, заедно с новите попълнения в поредицата, ще бъде представена днес (28 май) от 19 ч. в библиотеката на СУ.

Източник: http://www.capital.bg/

Учредителите: Васко Мавриков – журналист, актьор и телевизионен водещ

Posted Posted in учредители

DSC_4932Васко Мавриков е актьор, водещ, член на Обществения съвет към район „Подуяне”.

Завършил НАТФИЗ, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър”. През 2003 година е сценарист на култовото предаване „Сладко отмъщение“ излъчвано в ефира на бТВ, а през 2004 става репортер в предаването „Господари на ефира” по Нова телевизия.

Работата му като разследващ журналист му носи първа награда на Омбудсмана на Република България - Защитник правата на хората.

След като напуска „Господарите” през 2009 г. Мавриков става съводещ на сутрешно-обедния тв блок на бТВ „Денят е прекрасен“.

През 2012 г. прави дебют като сценарист в голямото кино с култовата комедия „Корпус за бързо реагиране“, където изпълнява и главната роля. Есента на 2013 минава към екипа на единственото предаване в българския ефир в защита на потребителя „Баркод“ по ТВ7, като репортер, а година по-късно и като водещ. Кариерата му на телевизионен водещ продължава с авторско публицистично предаване „Резонанс“ в ефира на телевизия Евроком през пролетния медиен сезон на 2015 година.

Васко Мавриков е съучредител на Народно читалище „Иван Вазов – 2014” и член на Проверителната комисия.

Учредителите: Нели Андреева – солист на ансамбъл „Филип Кутев“

Posted Posted in учредители

С тази публикация ще започне и представянето на учредителите на Народно читалище „Иван Вазов – 2014“

Песента „Малка мома“, включена във филма „Колибри“ с Джейсън Стейтъм е в изпълнение на нашия съучредител Нели Андреева – солист на ансамбъл „Филип Кутев“.

„Мистерията на българските гласове“ – носител на награда Грами през 1989 в категория „Най-добър традиционен фолклорен запис“, изпълнител Български национален ансамбъл и хор „Филип Кутев“, песен Малка Мома, солист Нели Андреева
https://www.grammy.com/nominees/search?year=1989